Бате Ицо

бате Ицо

Храбрият шивач, разказвачът Ханс Кристиан Андерсен, Салиери, най-очакваната личност в края на всяка година – Дядо Коледа… Това са някои от ролите, които е изиграл на сцената на Варненския куклен театър актьорът Христо Колев.

“Във всяка професия си има правила и колкото по-рано и по-добре ги разбереш, толкова по-лесно ще се получават нещата. От рутината винаги се старая да бягам и дори понякога сам си създавам предизвикателства”, споделя Христо Колев, който от 1996 г. е част от трупата на Варненския куклен театър. Казва, че се чувства щастлив от ролите, които е изиграл досега, а към моноспектаклите има особена слабост. За основна причина да се посвети на актьорската професия днес той посочва десетте години, прекарани в детската куклена трупа “Щурче”, на която от три години е ръководител.

Първи срещи с театъра

Някога по-малката сестра на Христо Колев става причина и той да попадне в театър “Щурче”. “Сестра ми кандидатства и бе приета. На едно събиране станало дума пред баща ми, че момчетата са малко и той казал, че има син, който се срамува да отиде. Заведоха ме, братя Райкови ме харесаха и попаднах и аз в “Щурче”, спомня си Христо Колев. Така минават десет години, първо в детското театрално студио, а после в куклен театър “Щурче”.

“Няма друга причина да стана актьор освен годините, които като ученик прекарах в детската трупа до приемането ми в тогавашния ВИТИЗ. Никога не съм гледал на театъра като на съдба, никога не съм мечтал да бъда актьор, не съм се отнасял сериозно към тази работа. По стечение на обстоятелства в “Щурче” бях заедно с хора, които много се интересуваха от театър. Мога да спомена Мария Сапунджиева, Петър Антонов, Лилия Лазарова, Мариус Куркински. Всички много говорехме за театър и ходехме на театър. Това ни беше детството. В 18 часа се събирахме някъде в центъра на града, пиехме кафе и ходехме в Драматичния театър. Навремето гледах 48 пъти “Вампир”, десетки пъти “Ревизор”. Дори големите актьори се шегуваха с нас, че ако не ни видят на първия ред, няма смисъл да започват представлението. Всички от тази компания влязоха една година преди мен в НАТФИЗ, компанията се изнесе в София и може би липсата на тези хора ме подтикна и мен да отида и да опитам”, спомня си актьорът.

Професионално

Христо Колев завършва НАТФИЗ през 1994 г. в класа на проф. Николина Георгиева. “Попаднах в много силен клас. Бяхме заедно с Красимир Добрев, с когото днес сме колеги във Варненския куклен театър, с Мая Бежанска, Румен Угрински, Съни Сънински, Красимир Радков. Всички бяхме много различни, с различен поглед към театъра. Имахме щастието да сме последният клас на проф. Николина Георгиева, от която научих много. След това логично си дойдох във Варна и тогавашният директор Злати Златев ме покани в театъра”, разказва Христо Колев.

Първата му роля е в “Портрети” от Чехов. Силното начало на професионална сцена му носи наградата “Изгряваща звезда на Варна” и награда “Варна”. “Имам късмет до този момент в театъра да играя пълнокръвни роли. Разбира се, професията на куклен актьор е такава, че много често играем животни, характерни образи, които за непредубедения зрител изглеждат повърхностни и лесни. Майсторството е да откриваш детайли и цветове в героя”, споделя Христо Колев.

Моноспектаклите

“Ако в моноспектакъла има нещо лесно, то е, че отговорността пада върху един човек. От друга страна, това е и много сложно, защото играеш всичките герои и трябва да организираш сам целия процес”, казва Христо Колев. Засега в професионалната си биография той е записал два моноспектакъла – “Храбрият шивач” по приказката на братя Грим и “Лазарица” по Йордан Радичков. “Много хора са ми казвали, че биха искали да ме видят и в други моноспектакли. “Храбрият шивач” имаше доста дълъг сценичен живот, но в него, както се казва, има още хляб. В “Лазарица” и поради прозаичните финансови причини бях принуден да се нагърбя сам с повечето неща. Моноспектакълът не е изчерпан за мен като форма, имам желание да направя и други и имам такива идеи, но когато залагаш името си, всичко трябва да е перфектно”, споделя Христо Колев.

Една от идеите му е за моноспектакъл по текстове на Михаил Зошченко, а другата – за сценичен вариант на телевизионното предаване “Вълшебства на стъкло”, с повече актьорски моменти и с предварително подготвени рисунки.

Приказките на бате Ицо

Някога съпругата на Христо Колев му дава идеята да рисува приказки в детско предаване. Днес актьорът прави равносметка, че за изминалите десет години е натрупал зад гърба си около 2000 появявания в ефира. “Аз сам избирам приказките си, защото ги рисувам и трябва да подбера такива, които са подходящи за визуализация. Това е много тънък момент, защото има прекрасни приказки, които така изобилстват на ситуации, че ще ми трябва един месец, за да ги нарисувам. Ще дам като пример някои приказки на Андерсен или пък на Ангел Каралийчев – изключителни като слово, но няма как да ги нарисуваш или разкажеш простичко. Това са приказки, които е хубаво да си ги прочетеш сам, няма друго средство – театър, кино, телевизия или анимация, освен въображението, за да им се насладиш”, казва Христо Колев.

Театър “Щурче”

Детското театрално студио е създадено през 1959 г. от братя Данаил и Райко Райкови. През 1999 г. театърът спира да съществува. “Съжалявам много за тази сцена, която днес е в трагично състояние и едва ли може да се възстанови”, казва Христо Колев. Преди 4 години той и още бивши “щурци” от Варна решават да възстановят театъра. Преди 3 години театралната трупа е възстановена и в момента в “Щурче” се обучават 23 деца. Студиото вече има и къде да се помещава. Предоставената сграда е ремонтирана изцяло със средства и труд на приятели и спонсори, повечето бивши “щурчета”. “Със старите кукли възстановихме някои от емблематичните етюди на братя Райкови, сред които “Дядо и ряпа”, “Спомен”, “Акробати”, “Игра”. През годините този театър си е създал име и е запазена марка. Всеки театрал, свързан с кукления театър, може да каже, че “Щурче” е стил. Ние искаме да запазим този стил”, казва Христо Колев. Сградата, в която новите “щурчета” репетират, приютява и други детски школи. “Оказа се, че има много деца, които искат да се занимават с изкуство. От опит знам, че когато едно дете, което се занимава с извънкласна дейност, се докосне до нещо професионално направено, тогава можем много по-бързо да го спечелим за каузата и да му покажем истинските неща. В “Щурче” децата се учат на това, на което са ни учили и нас – че всеки е важен, независимо дали играе с куклата или трябва да повдига завесата, защото иначе няма да се получи спектакълът”, разказва Христо Колев.

Новите “щурчета” вече имат и няколко награди от фестивали, но тази година им предстои интересно преживяване – за 50-годишнината на “Щурче” ще бъде поставен нов спектакъл. Христо Колев си е поставил задачата той да е издържан в стила на театър “Щурче”, откъдето някога започва и неговият път към сцената.

 

Източник: http://www.dnevnik.bg/morski/big_fish/2009/01/08/610616_razkazvachut_na_prikazki/

Търсене в сайта

Театрална зала “Щурче”

град Варна ул. "Ангел Кънчев" 41 телефон 0887491949